↑
Продължете към съдържанието

Денят на народните будители, чл. 154, ал. 2 КТ и противоречивите становища на МТСП и МОН: 2 ноември 2026 г. – неприсъствен ден в училищата и извънреден труд в детските градини

С наближаването на Деня на народните будители, в дневния ред на социалните мрежи и форумите отново се появи дебат по въпроса неприсъствен ден ли е за работещите в образователните институции първият работен ден след празника, в случая – 2 ноември 2026 г.

            Детайлният коментар предполага да разгледаме хронологично появата и развитието на тезите в основата на спора, като въвеждащата предистория задължително следва да започне с приемането на разпоредбата на ал. 2 в чл. 154 от Кодекса на труда (КТ) през декември 2016 г. (ДВ, бр. 105 от 2016 г.), която влезе в сила от 1 януари 2017 г. Този нормативен текст гласи:

КАК УВЕЛИЧЕНИЕТО НА МИНИМАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН ДОХОД СЕ ОТРАЗЯВА НА ЗАПЛАТАТА?

На 1 август 2026 г. влязоха в сила нови увеличени стойности на минималния осигурителен доход (МОД) по основни икономически дейности и квалификационни групи професии.

Темата за минималния осигурителен доход не се радва на особена популярност и не е обект на засилен обществен интерес, защото до по-широката обществена аудитория не достига достатъчно и разбираема информация за смисъла, значението и последиците от подобно решение на законодателната власт.

В РАЗГАРА НА ЛЯТОТО: ТРИ ПО-МАЛКО ИЗВЕСТНИ ПРАВА ОТНОСНО ПЛАТЕНИЯ ГОДИШЕН ОТПУСК

Поради географското разположение на България и свързаните с това климатични особености, това е онзи период от годината, който се асоциира с активен отдих „на море“ и то по времето, когато заради учебните ваканции, приятните мигове могат да бъдат съпреживени от цялото семейство. Тези и други обстоятелства са причина повечето работещи да планират ползване на целия или на голяма част от своя платен годишен отпуск именно през лятото. Това ни дава повод да разгледаме накратко три специфични нормативно установени правила, които не се ползват с достатъчна популярност, а информацията за тях може да бъде полезна

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА НЕНОРМИРАНИЯ РАБОТЕН ДЕН (НЕНОРМИРАНО РАБОТНО ВРЕМЕ)?

Както за работещите по трудово правоотношение, така и за държавните служители, изпълняващи служебните си задължения в рамките на служебното правоотношение, може да се установява режим на работа при ненормиран работен ден.

ОБНАРОДВАНА БЕ ПРОМЯНА, КАСАЕЩА ПЕРИОДА НА ИЗПЛАЩАНЕ НА ПЕНСИИТЕ В ПОЩЕНСКИТЕ СТАНЦИИ

През последните месеци в общественото пространство се заговори за необходимост от промяна на нормативната уредба, касаеща срока в който се изплащат пенсиите.

Според чл. 52, ал. 1, изречение 1-во от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), „пощенските станции изплащат пенсиите и добавките към тях по електронен изплащателен картон в периода от 7-о до 20-о число на месеца, за който се отнасят“.

ПРАВИЛА И ОСОБЕНОСТИ ПРИ ПОЛЗВАНЕ НА НЕПЛАТЕН ОТПУСК ПО ЧЛ. 160 КТ

Когато разглеждаме неплатеният отпуск, регламентиран в чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), на първо място трябва да посочим, че това е една правна възможност, с която работникът или служителят разполага, но нейната реализация зависи изцяло от волята на работодателя. Работодателят не е длъжен да разрешава отпуск по чл. 160, ал. 1 от КТ и от неговата субективна преценка зависи дали въобще, кога и в какъв размер да разреши ползването му. Следователно, правната възможност за ползване на неплатен отпуск трябва да се различава от субективното право на платен годишен отпуск, реализацията на което може да се отложи от работодателя, но не и да се откаже въобще.

КАКВО ИМАТ ПРАВО ДА ПОЛУЧАТ НАСЛЕДНИЦИТЕ НА ПОЧИНАЛ РАБОТНИК ИЛИ СЛУЖИТЕЛ?

Смъртта най-често се определя като неизбежен завършек на биологичния жизнен цикъл на човека. Смъртта на близък родственик е нежелана, но също неизбежна част от нашето житие. Наред с негативните емоции, които преживяваме в такива моменти, ние се сблъскваме и с необходимостта да предприемем определени действия за реализиране на права, които законът ни е предоставил в качеството ни на наследници на починалия. В следващите редове са разгледани някои от основните права, които са регламентирани в полза на наследниците на починалия в качеството му на работник или служител.

ДЪЛЖИ ЛИ РАБОТОДАТЕЛЯТ (ОРГАНЪТ ПО НАЗНАЧАВАНЕ) ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРАВООТНОШЕНИЕТО С РАБОТНИК (СЛУЖИТЕЛ), НА КОЙТО МУ ОСТАВА ЕДНА ГОДИНА ДО ПЕНСИОНИРАНЕ?

През 2015 г. бе приета нова разпоредба (чл. 68а) в Кодекса за социално осигуряване (КСО), с която се създаде и считано от 1 януари 2016 г. съществува възможност за отпускане на пенсия в намален размер на осигурени лица, които:

имат необходимия осигурителен стаж;

и на които им остава по-малко от 12 месеца до навършване на изискуемата възраст за пенсиониране по общия ред на чл. 68 КСО.

ЗА НЯКОИ РАЗЛИЧИЯ В ПРАВАТА НА ПЕДАГОЗИТЕ, ЗАЕТИ В ДЕТСКИТЕ ЯСЛИ И ПЕДАГОЗИТЕ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Появата на множество въпроси, възникващи при прилагане на чл. 14, ал. 5 от Наредба № 26 от 18 ноември 2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, наричана по-долу за краткост Наредба № 26, изисква даването на конкретни отговори, обосновани чрез сравняване на правната регламентация относно размера на възнагражденията и отпуските на педагозите в детските ясли и педагозите в образователните институции.

КАКВО СЕ ПРОМЕНИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА КОМАНДИРОВКИТЕ В СТРАНАТА, СЧИТАНО ОТ 1 ЯНУАРИ 2026 ГОДИНА?

Въвеждането на еврото в Република България предполага промяна в огромен брой нормативни актове свързана със замяна на думата „лев“ и производни с „евро“. Като част от този процес следва да се възприема и ПМС № 354 от 29.12.2025 г. за изменение на нормативни актове на Министерски съвет, което бе обнародвано в ДВ, брой 115 от 30.12.2025 г. Постановлението съдържа четири параграфа, чрез които във връзка с въвеждането на еврото се изменят четири подзаконови нормативни акта, сред които и Наредбата за командировките в страната

Powered by CookieAdmin