Трудово-правните норми се характеризират със своята защитна и социална функция. Социалната функция на трудовото законодателство се реализира чрез закрилата на труда, т.е. на човека, който предоставя своята трудова сила в изпълнение на трудовото правоотношение. Тази роля на закона е най-силно изразена и най-осезаема по отношение на онези работници и служители, които имат по-голяма от обичайното потребност от правна закрила. Сред тези уязвими групи безспорно попадат бременните работнички и служителки, както и тези в напреднал стадий на провеждано лечение ин-витро. Нашето трудово законодателство съдържа множество разпоредби, които предоставят допълнителни права на бременните, както и специфични задължения за работодателите.

В чл. 157 от Кодекса на труда (КТ) са регламентирани случаите, при които „работодателят е длъжен да освобождаваот работа работника или служителя“ поради изпълнението на граждански, обществени и други задължения. Сред тези хипотези попада и нормативно установената възможност за ползване на отпуск във връзка със смъртта на близък роднина. Основното предназначение на този вид отпуск е да се гарантират реални условия за работника или служителя да преживее необезпокоявано тежкия момент и скръбта от загубата на много близък човек, да отдаде нужната почит на починалия, както и да организира и/или участва в погребалната церемония. Със субективното право да ползват този отпуск разполагат онези работници и служители, които са в много близка родствена връзка с починалия. Законодателят е конкретизирал тази връзка, като в чл. 157, ал. 1, т. 3 КТ изрично е посочил при смъртта на кои роднини намира приложение разпоредбата, а именно: