Настоящата статия представлява авторски текст с професионална тематика и отразява становището на автора към датата на публикуване или последната ѝ актуализация. Тя има общ информационен характер, не представлява официално тълкуване или индивидуална правна или друга професионална консултация и не замества преценката на конкретните факти и приложимата към тях нормативна уредба.
Категория:
Образование, Детско и училищно здравеопазване
Публикувана на: 30.01.2026 г.
Последна актуализация: 30.01.2026 г.
Появата на множество въпроси, възникващи при прилагане на чл. 14, ал. 5 от Наредба № 26 от 18 ноември 2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, наричана по-долу за краткост Наредба № 26, изисква даването на конкретни отговори, обосновани чрез сравняване на правната регламентация относно размера на възнагражденията и отпуските на педагозите в детските ясли и педагозите в образователните институции.
Принципното правило относно минималното изискване към обслужващите една яслена група лица се съдържа в чл. 14, ал. 1 от Наредба № 26 и гласи:
„За времето на престой на децата в детската ясла обслужването им в една яслена група се осъществява от най-малко един медицински специалист по чл. 9, т. 1 и една детегледачка“. Уточнявам, че според чл. 9, т. 1 от Наредба № 26 под понятието „медицински специалист“ следва да се разбира „медицинска сестра, акушерка, лекарски асистент или фелдшер“.
От 1 януари 2023 г. е в сила нова алинея 5 в чл. 14 от Наредба № 26, чрез текста на която се въвежда изключение от цитираното по-горе принципно правило, регламентиращо изискванията към лицата, които осъществяват обслужването на децата в една яслена група. Това изключение гласи:
„Когато трайно не може да се осигури назначаването на медицински специалист по чл. 9, т. 1 за обслужване на децата в яслена група, за времето на престой на децата в детската ясла обслужването им в една яслена група може да се осъществява от най-малко един педагог, преминал обучение по теми от областта на ранното детско развитие, комплексната промоция на здраве и първа помощ, и една детегледачка“.
При практическото прилагане на това допустимо съгласно цитирания текст изключение и наемането на педагози, които да осъществяват обслужването на децата в яслени групи вместо медицински специалисти, предизвиква множество въпроси, които най-често се отнасят до размера на възнагражденията и размера на платения годишен отпуск. По естеството си тези въпроси съдържат питане приложими ли са възнагражденията и отпуските на педагозите, заети в образователната система към тези, назначени в детските ясли.
Краткият отговор на този въпрос е, не. Правилата за определяне на възнагражденията и на размера на платения отпуск на педагозите в образователните институции не са приложими по отношение на педагозите в детските ясли.
Този извод може да бъде обоснован с много аргументи, но основните от тях се свеждат до следното:
- По отношение на възнагражденията:
Дейността на детските ясли се ръководи и контролира от Министерство на здравеопазването и е уредена чрез Закона за здравето и подзаконови актове на министъра на здравеопазването.
Дейността на образователните институции се ръководи и контролира от Министерство на образованието и науката и е уредена в Закона за предучилищното и училищното образование и подзаконовите актове на МОН.
Средствата за деца в яслени групи и средствата в образователните институции се осигуряват за делегирани от държавата дейности по различни функции, съответно функция „Здравеопазване“ и функция „Образование“. Те се осигуряват и изчисляват по различни разходни стандарти, поради което средствата постъпващи в детските ясли, формирани въз основа на единните разходни стандарти за „Здравеопазване“ не позволяват изплащане на възнагражденията в размера, който е нормативно установен за педагозите в образователните институции, където тези възнаграждения са осигурени и гарантирани чрез единните разходни стандарти за „Образование“.
Минималните размери на възнагражденията на педагогическите специалисти в образователните институции е регламентиран в Наредба № 4 от 20 април 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, с която, според нейния чл. 1, „се урежда държавният образователен стандарт за нормиране и заплащане на труда в институциите в системата на предучилищното и училищното образование – детски градини, училища, центрове за подкрепа за личностно развитие (ЦПЛР), регионални центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование – (РЦПППО), Националния дворец на децата и Държавния логопедичен център, наричани за краткост „институциите““. Това е подзаконов нормативен акт, издаден от министъра на образованието и науката и е неприложим в системата на здравеопазването, т.е. за детските ясли, чиято дейност се урежда с акт на министъра на здравеопазването (Наредба № 26).
Доразвитие на правилата и размерите на основното и допълнителните възнаграждения за заетите в образователните институции се съдържа в клаузите на Отраслов колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование, който не се прилага за заетите в детските ясли.
- По отношение на платения годишен отпуск.
В общия случай, минималният размер на основния платен годишен отпуск се определя на 20 (двадесет) работни дни (чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда.
Според разпоредбата на чл. 155, ал. 5 от КТ, „някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск, в който е включен отпускът по ал. 4. Категориите работници и служители и минималният размер на този отпуск се определят от Министерския съвет“. Актът на Министерски съвет, към който препраща цитирания законов текст е Наредба за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). В нея, като работници и служители, които имат право на удължен платен годишен отпуск попадат както педагозите в образователните институции, така и педагозите в детските ясли имат право на платен годишен отпуск. Те обаче попадат в приложното поле на различни текстове от НРВПО, поради което минималният размер на основния платен годишен отпуск е различен за едните и за другите педагози.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от НРВПО, „директорите на детските градини, училищата и обслужващите звена по чл. 33а, ал. 1, т. 2 и 5 от Закона за народната просвета, помощник-директорите със задължителна норма за преподавателска работа в училищата и обслужващите звена по чл. 33а, ал. 1, т. 2 и 5 от Закона за народната просвета, учителите, учителите-методици, възпитателите, педагогическите съветници, ръководителите на филиали в междуучилищни центрове за трудово политехническо обучение, логопедите, психолозите, корепетиторите, хореографите, ръководителите на учебно-изчислителни кабинети, рехабилитаторите на слуха и говора имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 48 работни дни“. Тази разпоредба не се прилага за педагозите, назначени в детските ясли. За тях приложение намира текстът на чл. 26, ал. 3 от НРВПО, който изрично ги посочва като адресати: „Педагозите, специалните педагози и социалните педагози, които осъществяват дейности по предоставяне на социални услуги за деца и интегрирани здравно-социални услуги за деца, както и възпитателите, педагозите и специалните педагози в домовете за медико-социални грижи за деца и в детските ясли имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 36 работни дни“.
Автор:
адв. Мирослав Димитров
Адвокатска колегия Варна