ПРОЦЕДУРА ЗА СВИКВАНЕ И ПРОВЕЖДАНЕ НА ОБЩО СЪБРАНИЕ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ – Чл. 6, ал. 1 и чл. 6а КТ

Общото събрание (ОС) на работниците и служителите е основна форма на непосредствено колективно участие и волеизразяване на работниците и служителите в предприятието. То следва да се разграничава от колективното представителство чрез синдикалните организации и от общите събрания на самите синдикални организации, в които участват само техните членове. Общото събрание се състои от всички работници и служители в предприятието, независимо от тяхното служебно и йерархично положение, длъжността, характера на тяхната работа или пък синдикалната им принадлежност. Членове на ОС на работниците и служителите са и работниците и служителите, които дългосрочно не полагат труд, но са в трудово правоотношение със съответния работодател – такива в продължителен неплатен отпуск, в отпуск поради временна неработоспособност, в отпуск по майчинство и т.н. Право да участват в Общото събрание имат и работниците и служителите, изпратени за изпълнение на работа в предприятие ползвател, за времето, през което работят при него – чл. 107х, ал. 1, т. 4 КТ (виж по-долу „Особености и/или отклонения при прилагане на процедурата“ – Хипотеза 2)

На ОС на работниците и служителите са предоставени конкретно посочени в различни нормативни актове правомощия, сред които трябва да посочим:

– избор на представители на работниците и служителите, участващи в обсъждането и решаването на въпроси на управлението на предприятието в предвидените от закона случаи – чл. 7, ал. 1 КТ;

– избор на представители, които да представляват общите интереси на работниците и служителите по въпросите на трудовите и осигурителните отношения пред работодателя им или пред държавните органи – чл. 7, ал. 2 КТ;

– избор на представители на работниците и служителите за осъществяване на информирането и консултирането по чл. 130в и 130г КТ, респ. вземане на решение за предоставяне на тези функции на определени от ръководствата на синдикалните организации представители или на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 – чл. 7а, ал. 1 КТ;

– приемане, с мнозинство повече от половината от членовете на общото събрание, на един от представените от синдикалните организации проекти на колективен трудов договор, когато те не могат да представят общ проект – чл. 51а, ал. 3 КТ;

– определяне на начина на използване на средствата за СБКО (социално-битово и културно обслужване) – чл. 293, ал. 1 КТ;

– вземане на решение за използване на социалните фондове и формите на социално обслужване от семействата на работниците и служителите – чл. 299, ал. 3 КТ;

– вземане на решение за използване на социалните фондове и формите на социално обслужване от пенсионери, които са работили при същия работодател – чл. 300 КТ;

– избор на представители на работещите по безопасност и здраве при работа и на заместник-председателя на КУТ (комитета по условия на труд) – чл. 28а, ал. 1 ЗЗБУТ;

– вземане на решение за обявяване на стачка, освен ако решението не е взето неприсъствено чрез подписка – чл. 11, ал. 2 ЗУКТС;

– избор на представители в специалния орган за преговори за сключване на споразумение за създаване на европейски работнически съвет или в процедура за информиране и консултиране с работниците и служителите – чл. 5, ал. 1 от Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества (ЗИКРСМПГПЕД);

– избор на представители в европейския работнически съвет – чл. 5, ал. 2 ЗИКРСМПГПЕД;

– избор на представители на работниците и служителите в специалния орган за преговори в европейско търговско дружество – чл. 13, ал. 1 ЗИКРСМПГПЕД;

– избор на представители на работниците и служителите в представителния орган на европейско търговско дружество – чл. 13, ал. 2 ЗИКРСМПГПЕД;

– избор на представители на работниците и служителите в специалния орган за преговори в европейско кооперативно дружество – чл. 21, ал. 1 ЗИКРСМПГПЕД;

– избор на представители на работниците и служителите в представителния орган на европейско кооперативно дружество – чл. 21, ал. 2 ЗИКРСМПГПЕД;

Няма пречка общото събрание да обсъжда и други въпроси от общ интерес за работниците и служителите и да приема позиции, препоръки, предложения, становища или декларации. Когато обаче законът не предоставя на общото събрание правомощие да вземе задължително решение по съответния въпрос, такова волеизявление има характер на колективно изразена позиция и само по себе си не поражда задължение за работодателя.

Целта на описаната тук процедура е да се разяснят и посочат в тяхната последователност отделните действия,  съобразени с предвидените в закона ред и условия, които са необходими за провеждането на Общо събрание на работниците и служителите. Това осигурява законосъобразност на взетите решения, а следователно е и предпоставка за реализиране на свързаните с тези решения правни последици.