Настоящата процедура е практическо помощно средство, разработено въз основа на обичайни практически хипотези. При специфични, усложнени или спорни случаи необходимите действия, срокове и документи могат да се различават. Преди прилагането ѝ следва да се проверят актуалната нормативна уредба и относимите обстоятелства и материалът да се съобрази с конкретния случай. Процедурата не представлява индивидуална правна или друга професионална консултация.
Последно актуализирана на:
17.08.2026 г.
СЪЩНОСТ И ЦЕЛ НА ПРОЦЕДУРАТА
Неплатеният отпуск обичайно се дефинира като период от време, през който работникът или служителят не полага труд и не получава възнаграждение или заместващо обезщетение от държавното обществено осигуряване, но трудовото правоотношение с работодателя продължава да съществува.
Неплатеният отпуск, регламентиран в чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), се разглежда като правна възможност, с която разполага работникът или служителят, но чието реализиране зависи изцяло от волята на работодателя. Работодателят не е длъжен да разрешава отпуск по чл. 160, ал. 1 от КТ и от неговата субективна преценка зависи дали въобще, кога и в какъв размер да разреши ползването му. Тази правна възможност се различава от субективното право на платен годишен отпуск, реализацията на което може да се отложи от работодателя, но не и да се откаже въобще, за което има и правни гаранции, създадени от законодателя. Възможността за ползване на неплатен отпуск е предоставена в полза само и единствено на работника или служителя. Неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 КТ се ползва само по искане на работника или служителя, но след изрично изразено съгласие на работодателя за всеки отделен случай. Работодателят не може да предостави неплатен отпуск по своя инициатива и против волята на работника или служителя.
Временно изключение от този принцип беше предвидено единствено през 2010 г. във връзка с последиците от глобалната финансова криза. С § 3д от Преходните разпоредби на КТ за ограничен период беше допусната възможност при определени предпоставки работодателят да предоставя неплатен отпуск и без съгласието на работника или служителя. Разпоредбата имаше временно действие и не е част от действащия общ режим по чл. 160, ал. 1 КТ.
В законодателството не се предвижда каквото и да е ограничение по отношение на размера на неплатения отпуск.
В чл. 160, ал. 1 КТ законодателят изрично е предвидил, че неплатеният отпуск може да бъде разрешен независимо от това дали работникът или служителят е ползвал платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж.
Неплатеният отпуск с продължителност до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни – само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет (чл. 160, ал. 3 от КТ). В същия размер (до 30 работни дни в една календарна година) неплатеният отпуск се зачита и за осигурителен стаж, независимо от обстоятелството, че не са дължими и платени осигурителни вноски (чл. 9, ал. 2, т. 3 КСО).
Целта на представената тук процедура е да се опишат конкретните действия на страните в тяхната последователност за законосъобразно и безпроблемно реализиране на предоставената в закона възможност за ползване на неплатен отпуск от работника или служителя.
ПРИЛОЖИМИ НОРМАТИВНИ ТЕКСТОВЕ
- Кодекс на труда – чл. 160, ал. 1 и ал. 3; чл. 327, ал. 1, т. 11
- Кодекс за социално осигуряване – чл. 9, ал. 2, т. 3
- Закон за здравното осигуряване – чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „б“
- Наредба за работното време, почивките и отпуските – чл. 54
🔒 Съдържанието е заключено
За да прочетете тази статия, е необходим активен абонамент или вход в профила ви.