ПРОЦЕДУРА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ, КОИТО ИМАТ ПРАВО НА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК ПО ЧЛ. 156, АЛ. 1, Т. 1 КТ

Кодексът на труда урежда правото на основен платен годишен отпуск за всички работници и служители, работещи по трудово правоотношение. Наред с основния, законодателят предвижда и допълнителен платен годишен отпуск, правото на който възниква в две хипотези, уредени в чл. 156, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда:

– за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки – не по-малко от 5 работни дни;

– за работа при ненормиран работен ден – не по-малко от 5 работни дни.

И в двата случая предварително следва да се определят работниците и служителите, които имат право на съответния допълнителен платен годишен отпуск.

Съгласно чл. 156, ал. 2 КТ „видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, се определят с наредба на Министерския съвет“. Вследствие на оправомощаването чрез тази законова делегация, Министерски съвет с Постановление № 267 от 12.12.2005 г., обн. в ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г. приема Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск (НОВРУДПГО).

Съгласно чл. 2 от цитираната НОВРУДПГО, право на допълнителен отпуск имат работниците и служителите, които извършват работи:

1. под земята във: подземни рудници, минни обекти, подземни геологопроучвателни обекти, тунелно и минно строителство, подземни ВЕЦ и ПАВЕЦ;

2. като членове на екипажите на кораби от морския и речния флот;

3. под водата като водолази и работещи в кесони;

4. като членове на екипажите от летателните състави на въздухоплаването;

5. в среда на йонизиращи лъчения;

6. при които са изложени на експозиция на канцерогени и мутагени или на химични вещества над установените норми;

7. при които са изложени на експозиция на шум и вибрации над установените норми;

8. при които са изложени на електромагнитни полета над установените норми;

9. с лазери клас III Б и IV;

10. в контакт с биологични материали, течности и секрети, създаващи риск от възникване на инфекции, в селищни пречиствателни станции за отпадни води, както и като шофьори на каналочистачни машини и каналджии, обслужващи селищни канализационни системи;

11. в контакт с биологични агенти в клинични лаборатории, лаборатории по микробиология, по вирусология и по паразитология; в центрове и структури за трансфузионна хематология; в диализни центрове и структури за диализно лечение; в структури на лечебни и здравни заведения, в които се обслужват болни от заразни и паразитни болести, включително туберкулоза, както и с животни, експериментално заразени с биологични агенти;

12. с лица с психични разстройства, ментални увреждания, увреждания на централната нервна система и вродени малформации;

13. с медицински генератори за високочестотна терапия с мощност 200 W, като специалисти по физикална и рехабилитационна медицина, с парафин, като рехабилитатори, масажисти и кинезитерапевти;

14. в откритите мини и кариери и в надземния комплекс към подземните мини – само за пряко заетите;

15. в геоложки проучвания, добива на нефт и газ и като сондьори;

16. в производството и горещата обработка на чугун, включително чугунени отливки, стомана, феросплави и цветни метали и техните сплави, по пластична обработка на черни и цветни метали – само за пряко заетите;

17. в производството на кокс и металургични огнеупори – само за пряко заетите;

18. в добива на морска сол;

19. в добива, преработката и обогатяването на полезни изкопаеми;

20. в преработката на концентрати и агломерати от руда и шлаки – само за пряко заетите;

21. в производството и експлоатационното обслужване на оловни акумулатори – само за пряко заетите;

22. в производството и изпитването на взривни материали и боеприпаси – само за пряко заетите;

23. под въздействие на шлакови, стъклени, мергелни и базалтови влакна;

24. под въздействие на силикозоопасни прахове;

25. в морги, екарисажи и лица, извършващи аутопсия;

26. като локомотивни машинисти, помощник локомотивни машинисти, влаков състав, по поддържане и експлоатация на железния път и съоръженията от жп транспорта и метрополитена, както и в жп транспорта на открити мини и индустриални жп клонове;

27. като машинисти на подбивни, пресевни машини и влекачи, специализирани машини за ремонт и поддръжка на контактната мрежа и съоръженията от жп транспорта, трамвайния транспорт и метрополитена;

28. като ватмани на трамваи, шофьори на тролейбуси и автобуси от градски, междуградски и международен транспорт, работещи по график;

29. като шофьори на товарни автомобили над 12 т;

30. постоянно на открито при среднодневни температури под 10 °С или над 30 °С;

31. в производството по горещо и електролизно поцинковане и галванотехника;

32. в производството, преноса и разпределението на електрическа и топлинна енергия, включително ремонтното обслужване и технологичния транспорт;

33. в експлоатационно и ремонтно обслужване на електроразпределителната и преносната мрежа – само за пряко заетите;

34. в „горещи“ цехове за стъкло и стъклени изделия;

35. в цехове за производство на цимент – само за пряко заетите;

36. като обслужващ и ремонтен персонал на рингови пещи за производство на тухли, огнеупорни и други керамични изделия;

37. като авиодиспечери и диспечери в железопътния транспорт и националната електроенергийна система и на електроразпределителните мрежи;

38. в товарно-разтоварните дейности на пристанищата – само за пряко заетите;

39. в производства на горива, нефтохимически продукти и полимери – само за пряко заетите;

40. в специални (затворени) помещения с клас на чистота – А, В и С;

41. като колачи и дерачи.

В чл. 4, ал. 1 НОВРУДПГО е посочено задължително изискване като допълнително условие за възникване на правото на този вид допълнителен платен годишен отпуск. Това е изискването, посочените в чл. 2 работи да се извършват не по-малко от половината от установената с Кодекса на труда нормална продължителност на работното време, с изключение на работниците и служителите, които извършват работи в среда на йонизиращи лъчения.

Право на допълнителен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 1 КТ имат и работниците и служителите с пълна загуба на зрение или с пълна загуба на слух независимо от вида на работата.

Размерът на допълнителния платен годишен отпуск на това основание не може да е по-малък от 5 работни дни, когато работникът или служителят работи при съответните условия в рамките на една календарна година. В чл. 4, ал. 3 се уточнява, че ако в съответните условия се работи по-малко от 1 година, размерът на допълнителния отпуск се изчислява пропорционално на реално отработеното време през годината.

Съгласно чл. 156а от КТ, по-голям размер на този допълнителен отпуск може да се уговори чрез индивидуалния или колективния трудов договор.

Настоящата процедура има за цел да опише алгоритъм, който следва да се приложи съобразно нормативната уредба, за да се определят законосъобразно работниците и служителите, които имат право на допълнителен платен годишен отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки (чл. 156, ал. 1, т. 1 КТ).